13.04.2007 г., 19:14 ч.

Вечно любовта  

  Поезия
5.0 (1)
782 0 2
Ти искаш да го кажеш, но не можеш,
заседнала е буца и мълчиш.
Ръцете върху моите да сложиш
опитваш се, но сякаш, че гориш.
И новината, знам, ще е жестока,
не се опитвай да ми я спестиш.
Кажи ми, аз ще плача много,
но ти не искай да ме утешиш.
Не ме докосвай, просто е ужасно,
кажи ми бързо, просто ми кажи
и после си тръгни така безгласно,
без повече тъга за нашите души. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Предложения
  • В моя свят тъгата е гостенка, може само веднъж да нощува, а скръбта е нахалният просяк, който с чужд...
  • Избрах си я. Онази невъзможност, която ме държи на разстояние, далеч от грях и сънища тревожни, с пр...
  • Огънят ти, момко, не гори - сухи съчки трябват и огниво, за да лумне пламък, да искри… Или… палещ вз...

Още произведения »