20.03.2007 г., 17:42 ч.

Вечност 

  Поезия
736 0 9
Не искам да ми обещаваш вечност - във нея нека се загръща Бог, когато се усмихва на човеците... Не вечност - загърни ме със любов. От любовта си дом ми съгради, бъди ми - на душата - хляб насъщен, прегръщай ме, от мене ме пази, помни ме и при мене се завръщай... Това ми стига - днешният ти ден - забързан и поуморен, усмихнат.
На прага го посреща моят ден, под устните му влюбено притихва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ружена Всички права запазени

Предложения
: ??:??