Съблякох се,
разкрих ти всички мисли,
в душата ми безкрили
дето плуват.
Дарявах ти
най-топлата си нежност,
за да ти свети
зад заключените порти.
Внушавах си
почти мазохистично,
че има смисъл
в теб да вярвам.
Оголих смело
всичките си тайни,
а ти ги консумираше
на едро...
Развързах
всеки звук от светлината,
която съм събирала
с години...
Излъгах тишината,
че си вечност,
която ни събира
и дели ни...
© Геновева Христова Всички права запазени