Вечност
Нощта целува нежно върховете.
Прегръща мракът топлата земя.
Сред хиляди звезди самотно свети
бледа уморената луна.
Поредна нощ пътува във безкрая,
следва неотклонно своя път.
След изгрева на слънцето накрая
отново, пак ще се роди светът!
Пак ще бъде ден! А светлината
отново ще залее този свят!
До вечерта, когато пак луната ...