Jackie151 (Антоанета Иванова)
91 5870
10.09.2021 г., 12:21 ч.  

Вечност 

  Поезия » Акростихове
790 3 8

 

Виждам върховете, вятър как връхлита,
въздухът внезапно всмуква всеки вик.

 

Едногласно ехо емва се с елите,
с езеро елмазено, с етерен език.

 

Чувството чаровно често е частица
и човекът чака чудния му час.

 

Нека на небето някой се насити,
в нощи неочаквани някой да е с нас.

 

Още ни очакват огнени орисници,
обредно отреждат с огнени очи -

 

силни и свободни - съчинени свитъци,
своите състояния странни да смекчим.

 

Търсещи, телата тихо ще треперят,
тържество тогава тайно ще творим!

 

 

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »

33 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря от сърце! Сега от позициите на времето мога да кажа, че пуснах този стих в конкурса късно, даже късно през нощта и вероятно никой не го е забелязал. А иначе - той се пише много трудно. Срам ме е за 33-тото място, но бях току-що регистрирана и ненаясно с доста неща. Не искам да го трия, защото много си го харесвам.
  • Поздравления за стихотворението.
  • Благодаря, Иван, че забеляза. Никой не беше дори прочел този стих.
  • Хубав акростих! Поздравления, Антоанета!
  • Благодаря, Пепи. Не разбрах точно какво да направя, но ако реша, позволи ми да ти пища на лични, да ми обясниш, Сега имам проблем с ръката и ще го оставя за по-нататък.
    Благодаря, още не съм наясно.
    Весели празници и на теб!
  • Много е хубаво! Не следя предизвикателствата, ако попадна на някое, е като сега: чрез "последни коментари". Един съвет: върни го в "редакция" и придай на 1-те главни букви ВЕЧНОСТ някакъв ярък цвят. Случайно видях, че е в поджанр "акростихове", иначе можеше и да не забележа. Както и повечето четящи.
    Весели празници!
  • Благодаря от все сърце, Мария. Когато го пуснах, си мислех, че конкурсите се оценяват по друг начин. Дори не ми се вярваше, че ще остане толкова неоценено. Вероятно никой не е дал глас. Но това ме накара да взема решение - никога повече, никога конкурс. Това се пише много трудно, спазила съм римите. Но хорското мнение още ме интересува. Вероятно трябва да го надживея, и тогава ще се осмеля да пусна стих.
  • Трудно ми е да си простя, че това стихотворение е останало встрани от вниманието ми и не съм го прочела навреме, докато е течало предизвикателството, Тони! В него има философия, поетично майсторство и новаторство. Забележителна е постройката му, това че, всеки два стиха са намерили акцента си в думи, започващи с една и съща буква е чудесно като хрумване и носи своето очарование! Макар и късно, приеми моите поздравления за тази творба, белег на високо поетично ниво, поставило си оригинална творческа цел!👏🤗💓 Различността трябва да се награждава и поощрява! Браво!🌹🌹🌹
Предложения
: ??:??