Александър7 (Мариян)
48 39
22.01.2012 г., 22:14 ч.

Вечното изкуство 

  Поезия
621 0 2

Четки от багрило
по платно се спускат -
сълзите си изкусно
художникът прикрил е.

В капки от мастило
удавила се клета -
тъгата на поета,
де в душата крил е.

От болката се раждат
образи чудесни -
те сега са песни,
ала били са сажди.

Четката е спусък
и перото - сабя.
Само с тях аз чувствам -
ще мога да забравя.

И черното става бяло
в тез ръце магични,
но сякаш в огледало
пак сълзи се стичат.

Вечното изкуство
свойта тайна брани -
много тежки чувства
и осолени рани...

© Мариян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря наистина от сърце.
  • Интересно и вълнуващо е при теб, Мариян.
    Случайно те открих, но ще идвам отново. Тъга е втъкана в твоите последни две творби - събират сълзи, будят размисли. Поздравления!
    "От болката се раждат
    образи чудесни -
    те сега са песни..."
    Браво! Присъединявам се към Анахид.
    Най-тъжната дума...и аз не успях да я
    чуя...Но като че ли не искам да я приема.
    Боли и се молим близките ни
    да са отишли в по-добър свят...
    Поздрав за "Най-тъжната дума"! Развълнува ме! Харесах!
    Сърдечно!
Предложения
: ??:??