ВЕДНАГА НЕ ЗАПИША ЛИ ...

ВТ (Вили Тодоров)
620 2657

20.04.2006 г., 22:45 ч.

Поезия

659 0 2

Веднага не запиша ли

аз мисълта,

тя изчезва в безкрая.

А кога ще върне при мен –

това никой не знае.

Думите истински са като крила –

летят заедно със сърцето.

Но, ако не ги уловиш

или кажеш пред нея навреме,

скриват се те в небето.

То и затова е различно.

В него кръжат думи

на щастие,

мъка, надежда.

Но към него

аз не поглеждам.

Защото ги търся

само в сърцето.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.