15.03.2007 г., 13:36 ч.
ВЕХТОШАР
Той не носи костюми помпозни,
не се храни с прибори,
на кола не се е возил
и на мотор дори.
Не разхожда с каишка куче.
Спи върху кашон – на земята.
Не помни дали е учил
за студа и за вятъра.
Възвишено той дори не мисли,
Говори само с душа.
Плаче в своите истини
задавя се – за свобода!
В кофите търси парченца надежда.
Гризе засъхналата си съдба!
Към миналото си не поглежда –
вече зазидана врата!
Очите не могат да плачат,
сухи проклинат битието!
Но кой всъщност е палача?
Кой зачерква Човека?
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Натъжи ме написаното, но така е, прав си! А на въпроса никой не може да ти отговори...
-
Всеки търси надежда и тя е там в освободената душа.
Много силен стих Вальо.Поздрави -
Замисли ме!
Сила има в думите ти, болезнена истина...
Поздравявам те! -
Доста е трогателно!!!
Думите ти са силни!
Поздрави
-
Силно кънтят думите ти и последният въпрос! Поздрави, Вальо!
-
Замислящо!
Тъжно е наистина!
Но и той е един от нас...тези, които понякога затваряме очите си!
Поздрав, Вальо! -
Той е един от нас. Може да се возим на коли и да разхождаме кучета, но в душата си всеки е скитник понякога. Дори четейки това се скитаме между истината, реалността, между това какво е да имаш едното и да нямаш другото.
Много силен стих!!! Поздрав! -
Много,много ми хареса!!!
-
Обществото и цялата държава!!!
Когато с лекота зачеркнеш постигнатото, колкото и да е било неправилно. Но все пак е било нещо.
Силен стих, Вальо!!! Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Кой зачерква Човека?
!!!*