Той не носи костюми помпозни, не се храни с прибори, на кола не се е возил и на мотор дори. Не разхожда с каишка куче. Спи върху кашон – на земята. Не помни дали е учил за студа и за вятъра. Възвишено той дори не мисли, Говори само с душа. Плаче в своите истини задавя се – за свобода! В кофите търси парченца надежда. Гризе засъхналата си съдба! Към миналото си не поглежда – вече зазидана врата! Очите не могат да плачат, сухи проклинат битието! Но кой всъщност е палача? Кой зачерква Човека?