8.12.2009 г., 17:24 ч.
Веждѝсъщо стихотворение
Боли ме, Господи, боли.
Безценното - и то загнива.
Откак министър е Веждѝ,
митът за Златен век се срива.
Културата му, Боже мой,
днес всички виждат, че не струва.
Единствено не вижда той.
Но... слепотата се лекува.
Народът може да търпи,
но също може и да рита.
Какво са веждѝ без очи -
аз риторично днес ви питам?!
Министри гонят интерес.
Страната вехне и трепери.
Загърбена е всяка чест,
безчинствата нима са цели?
Нощта покрива върховете
и бавно слиза в низината.
Министърът, ако е цвете –
народът нека е сланата!
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Нека, но за съжаление народът се превърна в стадо
-
Аплодирам!
-
Май сме орисани все на такива "културни" министри!
Добре че културата оцелява. Въпреки тях!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
аз риторично днес ви питам?!
...
Министърът, ако е цвете –
народът нека е сланата!
...
тея двечките са готини
ма...
мразя такива стихове
като надписите на цигарените кутии са
да ме разбереш
все ми е тая не забелязвам надписа
тютюнджийската кашлица сутрин на баща ми е нещо съвсем друго
замисля ме ...
замисля ме таман за три секунди де
както и да е
не можеш с тоя постен стих да провокираш каквото и да е във всеки средноинтелигентен човек, това ми е мисълта
и спирам да се разхождам из публикациите ти