^l^ (Нежното Ласо)
571 3016
14.01.2008 г., 14:42 ч.

Вековно почернена 

  Поезия
676 0 15

Бил е тогава векът на злочестията.
След всяка война - хиляди жертви
и не за всяка смърт -
достойно погребение.
За ценности -

материални и духовни -
е било пагубно време.
Връхлетял ужасът на 20ти век -

атомната бомба,
а след нея последвала втора
...водородна.

 

Десетилетия са били тогава
на нови технологии,
открития
и прогрес на икономиката.
Обширни площи гори
изсичани са били.
Въздухът се замърсявал
и кислородът се е губел
сред вредни газове и пепел.
Носители са били облаците
нa киселинни дъждове.

 

Плодородни години са били
за литературата, киното
и изобщо изкуството.
Габриел Гарсия Маркес
и неговата
"Любов по време на холера",
Селинджър - "Спасителят в ръжта",
Старецът на Хемингуей,
заедно с морето...
Франсис Форд Копола
и "Апокалипсис сега".
А българският алпинизъм
своя връх достигнал -
Проданов на Еверест се изкачил.

 

В този век и аз самата
не съм била планувана.
Били са повечето заети -

с болести, беди, гладуване...
Павароти пълнил е
концертни зали...
ала този век ще помня само
като векът,
в който загина баща ми...
И ще нося вечно
в паметта си
едни затворени очи
и погребение...

 

 

 

 На 13.01.2008г. баща ми щеше да навърши 41 години. На 21.06.2008г. ще станат 14 години от смъртта му.Тогава е и рождения ден на майка ми... Какъв подарък само, а...

© Нежното Ласо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??