Искам да съм празното платно,
върху което да рисуваш със ръце,
полупрозрачна велатура
от акт и засрамено лице.
Искам да се стичам като акварел
по пръстите ти бледни и горещи.
Релефен образ от тела си взел,
нужни ще са ни само свещи...
Грундирай всяка част от мен,
за да запазя спомена като картина.
И знай, устните ти ще ме галят там,
дори когато си замина.
© Някоя Всички права запазени