5.07.2013 г., 11:05 ч.

Велосипеди 

  Поезия
788 0 9

 

Хубаво беше, момчета.

Бяхме на десет-дванайсет години,

имахме велосипеди

и те ни стигаха.

 

Вечно превземахме улици

в малкия град, който още растеше.

Твърдо подскачаха гумите,

въздухът покрай ушите летеше.

 

Мускулите ни вибрираха.

И уморени, се спирахме някъде –

велосипедите спираха,

ала сърцата ни още туптяха.

 

Имахме мàсло по пръстите –

малки монтьори, велосипедни.

Имахме власт да откъснем

мигове радост от старото време.

 

Хубаво беше, момчета!

Имахме велосипеди – и себе си.

Днес сме големи, но бедни.

Счупи се детството.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??