26.08.2005 г., 16:11 ч.

Вената на Сил 

  Поезия
958 0 3
Човеци напускащи себе си
в убийствено стар ритуал.
Един не отрича ,че ключът е
изтъркан до гроб мадригал.
Твоите гърди отворили
всички съществуващи врати.
Единствено целта е цар-
срамът не може да твори.
До красиви морфейски величия,
изморената вена на Сил
ще рисуват с песничка устните
с красиво червило- бодил.
Не увяхвай от сълзи намокрена-
старостта не е твоя воал,
до приятелят търсил следата ти
красотата е твой капитал.
В ръката- хартиено корабче-
огледално красив абраксас.
И отново самотно куплетите
в съвкупление имитират се с нас.

© Деян Дончев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Всяка сутрин вечеряме себе си.
    Всяка вечер разкъсваща страст
    и отново перверзни портретите
    извращават се с нас."

    Поздрав!

  • Добре си го написал! Хареса ми много.
  • Силвена е момиче, което не се забравя, дори когато е с изморени от хероин вени...
Предложения
: ??:??