18.10.2016 г., 21:15 ч.

Венец от глухарче 

  Поезия
421 0 4

Вия венец от глухарче,

летя на крилата от пух.

Капките росни нагарчат,

вятърът станал е глух.

 

Слепи са нощите тихи,

ронещи звездни сълзи.

Раните пак прокървиха,

сдупчени с остри игли.

 

Разлюляла е ядно снага

зима в глухарчени вопли.

В сянката злобна змия

трови спомени топли.

 

Вия венец от глухарче,

късат ме нежни слова.

Ах, мило мое другарче,

защо в самота ме пося?

 

16.10.2016г.

Бадемов Цвят

 

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??