valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
2.09.2015 г., 22:04 ч.

Венецът трънен с кръста си ще нося 

  Поезия
381 0 2

Напънаха ме мисли като вчера:
Защо от обич по България треперя?
Та нашите безумни политици
се плезят със двуострите езици,
увиват се и в хватка здрава стягат,
дори историята ни, продават.
Чудя се и питам се и мая:
Защо допусна дяволи във Рая?
Защо допусна в храма търговия?
Защо обичайки от ярост вия?
Въпросите се нижат в броеница.
Страдание, превърнато в матрица...
Отговорите, прекрасно зная:
Обича се, което се мечтае.
Обича се, сърцето ти когато
отрича пошлото, признава свято.
От обичта ми, тялото вибрира,
та чувството във мен да не умира,
но нямам отговор на другите въпроси.
Венецът трънен, с кръста си ще нося.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Обича се, което се мечтае" Харесах!
  • "Венецът трънен с кръста си ще нося."
    Само на това се надявам на спасение, а участта на тези, които накичиха главите ни с трънени венци е известна.Всичко трябва да се откупи!
    Поздрав за интересната творба!
    Бог да те благослови, Вали!
Предложения
: ??:??