С чадър ще долети дъждът,
с чадър и малка синя шапка,
а ти ще шляпаш през калта,
защото тъй си ми по-сладка!
Ще шляпам с босите крачета,
до теб притисната, в дъжда,
а с шапката ми на райета
целувката ще скрием от света.
Отсреща локвата оглежда
намръщен слънчев дъждобран
и ти си същата, и аз съм същият,
но някой пак е неразбран.
Нали разбираме се двама -
какво, че някой нас не е разбрал,
ти слънцето си ми голямо,
а аз - красивият ти, кален блян.
smile1 и Romanov
© Валка Всички права запазени