26.11.2023 г., 9:36 ч.

Вещица 

  Поезия
214 0 2


От вещиците зли ...
Не съм
Аз съм от милите
И от добрите
Косите ми... не са кат абанос
Не са и като въглен чер
Те са на слънцето лъчите
Свила са
Златна са коприна
Носа ми ...
не е на гарга клюн...
по-скоро е ...
носа на мъничко момиче
А устните и зъбите -
не са злокобна пещера,
която бълва зли слова ,
змии и гущери , способна да
уплаши!
По-скоро са ...
със цвят малина и вкус
на отлежала медовина.
Каквито ти слова,
аз наредя...
Ще те омаят и опият
Ще те подлудят!
Очите ми,
макар зелени,
ще те запалят и ще ти
сложат те,
печат- клеймото!
Ще те омагьосат!
И ще се знае:
Вече си орисан!
В най-тежки клади
ще гориш!
Сънят ще те напусне!
А хляба и виното, ще горчат!
Единствен лек,
във мен ще виждаш
Единствено спасение,
във мен ще търсиш!
Ще ме обикнеш до полуда!
Страстта, ще те влудява
И тялото ми...
ще го сънуваш и без сън!
Ще го желаеш –
лудо, бурно!
Живота си,
последното, което имаш...
за него ще заложиш даже!
Но, Аз...
Аз,
макар и вещица добра...
Аз съм Жена!
Аз жрица силна съм на Любовта
И Аз
не искам само тялото ти...
Не съм затуй,
ти сложила клеймото!
Аз тук съм...
за душата ти!
Че който ме е пожелал
И който във прегръдките си
съм приела...
От мен си тръгва без проблем
Ала душата му ...
при мен,
сама,
завинаги остава...


Valentina Mitova

26/11/2023

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??