О, вещице,
недей окайва участта си,
съдбата си. Такава няма!
Не вдигай клади от вините чужди,
че кладата ти е голяма.
Нечисти са огньовете в които
душата ти изнемощяла страда,
сама си ги запалила. На скрито.
Самоправдивите отиват в ада!
И можеш да си тлееш сред въпроси -
защо, кога и Бог защо го няма?
Пред портите небесни ти си просяк -
душата ти - дълбока, празна яма!
© любимка Всички права запазени