Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
16.02.2013 г., 18:51 ч.

Ветрен стих 

  Поезия
549 1 8

Нощта не спа,

а утрото разсъни

клепачите 

на илюзорния ми сън.

Денят затропа 

върху тънките ми вени,

така заудря 

сякаш бие тъпан.

От безнадежност 

рухнало сърцето

сподави острия си вик 

в тъга,

и не потърсих 

със зеници слънцето,

то нямаше 

какво да ми даде сега.

На вятъра 

оставих се единствено,

да ме теши 

със повея си тих.

Когато ми е болно 

и самотно,

шепти ми вятър 

влюбен 

нежен стих.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??