МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1018 4085
17.05.2024 г., 10:44 ч.

Ветрилото на Окам 

  Поезия
222 1 4

Звукът бе пуснато хвърчило,

изчезващо в редеещ мрак.

Умът ми остър бе светило

на края на бръснача враг.

 

Окам окат в откати тихи

стоеше сам и голобрад

и ваеше неземни стихове

от лудостта на този свят.

 

https://www.youtube.com/watch?v=vQ5xZhnebMI

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И на мен ми мина желанието да си продължа романа, защото ти вече писа като софист – Отричаш ли се от обратния си път? Какъв е отговорът на реката, която не може да върви обратно? Каквото и да отговори, все ще е губеща и няма да каже истината, дори и да иска. На този въпрос няма правилен отговор за някой, който не е в състояние да върви обратно. Затова казах наскоро – мога ли да съдя някого, че ме е изплагиатствал, преди да съм написала нещо? В момента събирам материал. Ще стигна до софистите и ти ще кажеш, че съм те преписала и ще ми покажеш стихотворението си. Да ти благодаря ли за това? Или ще ми кажеш, че не знаеш, че съм запланирала софистки главоблъсканици в романа си и ще ме обявиш за луда. ТИ може да не знаеш. Ами нека, няма да е за първи път. Хубав ден и на теб, Райна. Понякога ми се иска да сляза от тоя скапан сайт "Земя", ама няма как! Тук съм и се налага да свикнете с мен, както и аз свиквам с вас. Нямаме друг избор, това е нашият общ дом.
  • Толкова ме изкефи, че не знам колко пъти го прочетох и не ми се чете нищо друго - даже не ми се пише - рядък ефект! Хубав ден Мария!
  • Бисер на бисерите 😃 Присъствието ти ми влияе да пиша енигматично – загадка си ти и това е!
  • Малеее - бисер!
Предложения
: ??:??