Все още помня как
фрегатите на моите писма
опъваха въжета към залива на твойта непокорност...
Фокмачтите на подранилите илюзии
проскърцваха предсмъртно -
в стремежа си да те примамят в камината на лятото.
И само реите със изтънели вратове
на първокласни преписвачи - не вярваха,
че черновите на мечтите ми -
ще се превърнат във реалност.
Но мимолетният делфин на радостта
се стрелна като мълния в простора ...