Кое ли блюдо в мен ще натежи -
разумът или сърцето?
В опора нежна животът ги държи
между земята и небето.
Смълчано нося съдбовния си кръст.
Пътувам бавно към звездите.
Дочувам думи: за обич и за мъст.
Дано не ми олекнете в очите.
© Стойчо Станев Всички права запазени