22.01.2007 г., 16:33 ч.

ВГРАДЕНА 

  Поезия
762 0 15

Камък след камък

младостта си зазидах.

Очичерен пламък.

Не любих, а скитах.

Тежка мистрия.

Няма сполука.

Глътка ракия.

Тясна пролука.

Посления камък

пропука зората.

Плаче зидаря -

готова стената.

Бяла и влажна

като моята шия.

Камък е само -

светла магия.

Вградиха ме, мале.

Душагълъб ален.

Либе си нямам.

Дувар плаче жален.

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??