Случайно попаднах на напечен до бяло площад.
До една чешма, даряваща приятен хлад.
Посегнах с ръце, лице да умия.
Протегнах устни, вода да отпия...
От камъка ме гледаха очи прекрасни,
тъмни коси, трапчинки сластни...
Аз се вкамених!
Да се приближа не се реших!
От сбраната в коритото вода
изкочи бяла, моминска ръка...
Това дивно видение
извика любовно обяснение! ...