Изпразнени залези лаят
по Млечния път.
Чакат,
натежал от страст и сласт
да падне,
оттатък хоризонта
намастилено морето
ближе
горчивото на пясъка.
Натрошен седеф
са дрипавите ризи на дъгата.
Нащърбена луната
реже
пъпната връв на небето.
Облаци крият чела
зад избелели забрадки.
Свъсени миди -
стари моми, нецелунати -
шушнат
с въздишки по дъжд.
Едрее в окото на бурята
спомен за диво препускане -
прашна сълза по новолуние,
огледало начупено дъното,
солени са устните.
Заключен е
писъкът ням зад очите на рибите,
рачешки раковини
за последно,
за пръв път се любят.
Пясък и злато,
зрънце по зрънце
до безкрая,
а там
изпразнени залези
чакат.