ВИДЕНИЕ
Във сянката на гаснещото лято,
поспрях за миг, но без да се обръщам
назад, към времето погледнах пак, когато
в дома си аз копнеех да се връщам.
Към времето, изпълнено с надежда,
със трепет, радост, мъничко тревога,
откъснато парче от стара прежда,
от дреха бавно тлееща във гроба.
Във залеза, пред раснещата есен,
напред погледнах - мрачно огледало,
видях отминал ден, прощална песен, ...