ВИДЕНИЕ

Във сянката на гаснещото лято,
поспрях за миг, но без да се обръщам
назад, към времето погледнах пак, когато
в дома си аз копнеех да се връщам.
Към времето, изпълнено с надежда,
със трепет, радост, мъничко тревога,
откъснато парче от стара прежда,
от дреха бавно тлееща във гроба.

Във залеза, пред раснещата есен,
напред погледнах - мрачно огледало,
видях отминал ден, прощална песен,
през дрипаво, мъгливо одеяло.
Погледнах в миг, погубен от мечтите,
в надеждите удавен безвъзвратно,
а после залезът просветна във очите,
отминал залез в розово и златно.

Студът обгърна ме във подранила зима,
виелицата замъгли ми взора,
видях поредна идваща година
и мрачен кръст, обсипан с сняг на двора.
Навън бе светло, снежно и прекрасно,
и радост, смях навсякъде ехтеше,
погледнах пак и вече бе ми ясно,
камбана бавно някъде звънеше...