Портите разнебитени вият ужасно. -
Глутница вълци от глад побеснели.
В порутени къщи фиданки прорасли,
пият минало от житейски постели.
Малка фея полегнала в тревите,
в облаците загледана, поезия реди,
писана някога, някога от дедите...
любовен шепот, прежни мечти.
Оазис на чувства песен разлива.
Струни се късат, с тях и радостта.
Целунати устни обич попиват.
Люлее се вятърно лудо руса коса. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация