NadeBo (Надежда Борисова)
462 86
27.03.2019 г., 8:41 ч.

Видения 

  Поезия
201 0 3

ВИДЕНИЯ

 

Портите разнебитени вият ужасно. -

Глутница вълци от глад побеснели.

В порутени къщи фиданки прорасли,

пият минало от житейски постели.

 

Малка фея полегнала в тревите,

в облаците загледана, поезия реди,

писана някога, някога от дедите...

любовен шепот, прежни мечти.

 

Оазис на чувства песен разлива.

Струни се късат, с тях и радостта.

Целунати устни обич попиват.

Люлее се вятърно лудо руса коса.

 

Боси крачета са небесните ангели.

Гъдел и смях - божествените ласки.

Пламък и вятър - житейските предели.

Дъжд от сълзи... и ухилени маски.

 

Няма нощ. Духове бродят и денем.

Губя се в тъмната страна на луната.

Без сън, видения неуловими дебна.

И зная... вие вълча обич по земята...

 

26 03 2019

 

© Надежда Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Елена и Кети! Точно - усещане е за минало, потънало в пепелта на забравата и настояще, търсещо корените на любовта си в това минало. Фиданките любов, ще никнат нови и светли, за да ни докажат, че тя е вечна... "В порутени къщи фиданки прорасли,

    пият минало от житейски постели."
  • Като превъртане на филмова лента...
    И аз го възприех както Кети.
    Въздейства, въздейства...
    Хареса ми!
  • Този стих го възприех с някакво друго, почти непознато сетиво - като усещане!
Предложения
: ??:??