Видя ли какво направи?!
Пресъхнали устни потрепнаха в мрака,
проклинайки онзи ден,
в който се докоснах до тебе,
в който ти обеща да си до мен.
Запали пожар в душата ми,
любовта пламтеше, викаше, трещеше,
а аз безумна сред пламъци тичах
и бях щастлива, че обичах.
Изведнъж - студ, безразличие!
Там, в очите ти, ги видях,
и бялата тъга като сняг заваля,
сълзи на лудо отчаяние проливах,
душата във вечен лед заискря.
Свих се от болка ужасна,
студът бе непоносим,
и с най-студена зима несравним.
Лицето ми загуби предишния вид
и те молех за клечка кибрит.
Но ТИ, ТИ потърси друга.
Вулкан изригна в моята душа!
Гневната лава заля всичко
и още по-силно заболя.
Стъмни се, ужасът на име "Мрак",
и черен облак с кървави сълзи заваля.
Изпепелена съм до край!
Видя ли какво направи?!
Ела, върху живите въглени стъпи,
какво значи болка усети.
Докажи, че си човек, за Бога!
Опитай да обикнеш,
не ме поглеждай, аз вече не мога!
© Виолета Попова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
много силни думи...невероятно е !!
-
... много е ... силно и истинско! мисля, че ние трябва да ти благодарим!
-
Благодаря ви!
-
Много силен стих! Болката, за жалост остава винаги трайни следи, но запомни че след нея идват по хубави и незабравими висини, които аз ти пожелавам от сърце! Поздравления!
-
Ужасяваща болка...Толкова много прилики намерих между това,което описваш и това,което чувствах...и все още чувствам...Представила си всичке тези чувства по невероятно емоционален и драматичен начин!Много ми хареса!!Поздравявам те!!!
-
Благодаря много, а болката наистина е неугасваща.Сърдечно благодаря!
-
Просто страхотно...Нямам думи да изразя съпримастността си,защото болката е ужасяваща...за мен дори неугасваща!Подбрала си най-точните думи,за да опишеш чувствата си!Наистина поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
