Видях Те в бурята, когато страдах
уплашена, че съм останала сама!
Видях Те във мига, когато падах,
Ти бе светкавица, разкъсваща нощта!
Да, зная, Ти си там във дълбините,
без Теб вълните не излизат на брега!
Ако решиш, смиряват се водите,
ако поискаш, преобръща се света!
Аз виждам Те в покоя на зората,
обичал си ме и преди да се родя!
Гласът Ти чувам даже в тишината,
в очите ми прокрадва се сълза!
"...и казах (на морето):
Дотук ще стигаш, но не по-нататък,
и тук ще се спират гордите ти вълни!"
/Йов 38:11/
© Руми Всички права запазени