МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1045 4157
10.01.2019 г., 11:33 ч.

Вихрогон 

  Поезия » За деца
1299 3 18

Вятърко, ветре могъщ,

вееш над ниви и къщи,

есенни листи пилееш

в пустото, голо поле.

Облаци гривести гониш,

сякаш си кон-вихрогон.

Тайно в комините свириш,

вдигаш вълни в някой вир.

Блъскаш прозорци сърдито,

хлопваш внезапно врати,

клони люлееш невидим

в облаци прах като дим.

Страшен си, ветре забързан,

но си и мил и добър:

ти на тревички, дървета

пролетен носиш привет.

Както развихрено духаш,

снощи от мама дочух,

ти семенцата разпръскваш

в топлата есенна пръст.

 

Вятърко, ветре, вземи ме

с тебе в далечни земи.

После напролет върни ме,

люлякът щом прецъфти.

 

20-28. 02. 2003

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много приятно стихче! Насладих се с удоволствие! Поздрави!
  • В "Забелязал си, значи началната инверсия, ами краят?" зависи какво е продължението. В случая е "ами краят, той какво?" или "ами краят, той няма ли значение?". В случая членът е пълен.
  • Свежо стихче. Усмихва.
  • Интернет е нова реалност, която се отразява на развитието на граматиката. Но кои промени там ще бъдат фиксирани и в речниците /само тогава стават норма/, е въпрос на бъдеще. Прекалено отскоро са "чатовете".
  • още нещо само за усмивка: учили сме, че пред НО и КОГАТО винаги се слага запетая, и често срещаме "Тя тъкмо реши да се обърне, но, когато го направи..." /пример/ че когато са заедно НО КОГАТО, се слага пред първата само! или пък иди обяснявай, че в нета изискването за главна бука в чатовете /в случая коментарите са вид "чат", отдавна е отпаднало
  • И на руски малкото тире е дефис. Различавам ги. Трудно определям кои основи са равноправни и кои не за слятото и разделното писане. Майстора вече ми обясни, но и телескоп да имах, пак не схващам. Може би ще ми трябва фенер. Усмивка. Ако говорим сериозно, може би защото смятам, че правилото е прекалено разпарчетосано на "ако са качествени, ако са относителни прилагателни, равноправни, неравноправни" и т.н.Нямам намерение да се задълбочавам повече. Имам вътрешна съпротива по този въпрос.Не моля за помощ. Ако е рекъл Господ, някога ще го проумея. Благодаря за коментара, Станислава.
  • дефис - в word се наричат малко тире и голямо тире, малкото тире се използва след сравнителна степен - по-... и най-... както и при словосъчетание от две думи които не се пишат слято - кон-вихрогон

    просто е



    слънчогледите са само на Ван Гог, морето на Айвазовски... пишеш си за каквото си искаш и както го усещаш, това е твоят Вихрогон и точка! мн е мелодичен и напевен! поздравления!
  • Благодаря, Стойчо. Вятърът не е ничия собственост за интерпретация. Само в сайта преброих около пет-шест стихотворения, озаглавени "Вятърко". И стойностни. А колко често вятърът се среща в стихотворения, няма как да преброя. Включително в моите. Да не говорим за тези, писали още преди да се родим.Всеки има право на интерпретация на всяко природно явление. И на одобрение и оценка или не за нея. А олицетворяването му е също въпрос на интерпретация. Както казва един психоаналитик /не помня кой/ по повод теорията за сънищата на Фройд - ако сънуваме салам, това понякога е символ, но понякога си е просто салам. Усмивка.
  • Има много стихотворения посветени на вятъра. И с право! Вятърът е вечно движение, което импонира на живота и е метеорологичен фактор,той е символ и служи за много поетични сравнения.Едва ли има творец-било в литературата, музиката и други видове изкуства да не използва вятъра в някой от сюжетите си.
    Много образно и изразително стихотворение!
    Знаем как жените обичат вятъра и той също как ги ухажва!😆
  • И кога се пише слято, кога разделно и полуразделно. Мъка са ми, мисля, че трябва да се въведе по-обобщено правило, но това си е мое мнение. Благодаря за "Любими".
  • Правилото за пълен и непълен член в българския е изкуствено, затова няма изключения и е най-лесно усвояваното граматическо правило. Но аз говорех за изкуственото звучене, което е недостатък и е трудно усвояемо за слуха. Не е така с правилото за тире и дефис в българския. Според мен са прекалено раздробени изискванията за това кога се използва тире, кога - дефис, в руския е по-просто. Понякога простотата е плюс, понякога - минус. Аз си харесвам усложнената рима накрая, но не харесвам правилото за дефисите и затова може би все ги бъркам.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) - само да допълня: в поезията и песните изискванията за пълен и непълен член, както за "в - във" и "с - със" също не важат, за благозвучност, както и във френския при пеенето се изговарят и последните за разлика от при говоренето правилно!
  • Може би е моментът да кажа мнението си по въпроса, който наскоро се вихреше в сайта за римните и неримните стихотворения. Деленето на жанрове и стихосложения е по-скоро за критиците и изучаващите литература, за да систематизират и онагледят произведенията, нежели за пишещите. Стихотворните стъпки, както и всичко останало са до голяма степен условни. Броят се гласните, но се пропускат съгласните, а те не са празен звук и оказват влияние върху общото звучене и върху дължината на стиха. Когато превеждам, се сблъсквам с този проблем. Уж думите и в превода, и в оригинала са с еднакъв брой и в една стъпка /еднакъв брой гласни/, а единият стих е кратък, а преводният - дълъг или обратното. Така че не бива да изпадаме в буквализъм при формалните изисквания. Общото звучене е по-важно. Но и това е субективно. На някого може да му хареса, на някого - не. Литературата не е наука. И не е статична, развива се.
  • Забелязал си, значи, началната инверсия, а краят? Там има по-сложна конструкция - ажурно преплитане, макар и с неточна рима. И, най-важното, не звучи изкуствено и не дразни слуха. Благодаря.
  • Плюс, плюс е... И казваш по свой начин - но сте близки по мислене и звучене, въпреки разликата във времето.
    Припомням Остап Вишня: "Да пишеш така, че читателят да си каже: "Не е Александър Сергеевич Пушкин, но се вижда, че е Сергей Александрович Мушкин."...
    Приятно писане!
  • Препрочетох си Фурнаджиев, Георги, наистина прилича. Това е плюс-минус, хем, че мога да пиша като него, хем, че не казвам нищо ново. А къде ми е плюсът с удачните рими? Шегувам се, никой не е длъжен да изтъква достойнствата на поезията ми заедно с недостатъците. Някои викат неволята, някои циганката. Усмивка.
  • Благодаря, Георги.
  • Хареса ми...
    Сетих се за големия Фурнаджиев...
Предложения
: ??:??