На една невъзможна любов!
Недей прогонва вятъра,
той в косите ти да се разходи иска.
Това е моят вятър.
Харесва ли ти, мила!?
Чудно колко си красива!?
Като мъничко дете
си ти така игрива.
А аз съм твоето момче.
Не ми се плаче днеска, ама никак,
целува ми се - искам да съм вихър.
Да бъда ходещият вятър по твоето тяло,
ти в мен и аз в теб, сякаш сме цяло.
И сякаш всички стихии укротихме,
Слънцето и Луната помирихме!
Ах, как ми се обича днес!
И ето нося ти вест,
че в света, така злочест,
един човек те обича,
един човек с теб след вятъра тича.
Иска да ти го подари,
в косите ти той да лети...
Чакай... днес не ми се плаче, ама никак,
искам теб, искам да си вихър!
© Никой Всички права запазени