burningdesire (Любослава Пиринкова)
61 240
29.05.2016 г., 10:00 ч.

Вихър 

  Поезия
363 1 4

В морски валс се вдигат вълните,
посрещат ги бурно нощни звезди,
и аплодисменти се чуват далече в горите,
а пясъка пари от нежни искри.
И колко му трябва то на човека,
и танц, и два, и три,
и когато блусът премине в утеха,
тогава затварят очите за миг.
Сплитат се пръсти, и чувства, и думи.
Защо им е нужно да разбират сега?
Когато в прегръдката намират задружно,
мисли, с ухание на чиста роса.
И най-страшното - преживят го двама,
защото във вихъра се чувства това,
което го няма в никоя драма,
кротко се унася бурна душа...

© Любослава Пиринкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??