Виж ме...

Виж ме... много мъничко остава,

преди сама да се доразруша.

Виж ме, вече нищичко не става

от пропитата с сълзи душа.

Бяхме с тебе истински щастливи

май за ден, че може и за два.

После бързо всичко се напраши

от лъжите ти. След тях - вина.

Гледаш, но усмивката я няма.

Има само болка и тъга...

Галиш, но докосваш сянка няма,

вместо с кожа, с було на страха.

Чувствам силно, много бързо даже

как започвам бясно да руша

любовта. Заменям я с омраза

към отровната ти същина.

Виж ме... на парчета се разпадам

и сред тях я няма любовта.

На страха от ложето си тръгвам,

но се любя вече със мъстта.

Свиквай, нищо мило не остана

да покълне по-нататък в мен.

Усмихвам се! На Аз-а си пристана?

Е, ще се проклинаш някой ден.