Кажи защо ме лъжеш
и плачеш, когато си сама,
защо сълзите тайно бършеш,
когато обърна се на другата страна?
Кажи защо усмихваш се фалшиво,
а отвътре болка те дере,
защо говориш толкова мило,
когато разбито е твоето сърце?
Кажи защо от погледа ми бягаш
и не искаш да ме виждаш ти,
защо сънуваш ме, когато лягаш,
защо рисуваш ме във твоите мечти?
Признай, че още ме обичаш!
Признай си чувствата към мен!
Спри в клетви да се вричаш!
Усмихни и твоя, и моя ден!
© Никой Нищо Всички права запазени
Ще си признае все някога - споко.
Само трябва да можеш да чакаш.
Хубаво е!