Виждам те
Виждам те
Само като силует
Защото има светофари до теб
И защото светят
Вървиш
Асфалта под теб се топи
Горещо е
Светят червено
Почти като огъня, в който живееш
Не си феникс
Защото не можеш да пееш
Не можеш да се върнеш в живота си
Защото не знаеш как да оцелееш
Пишеш поезия
Но се плашиш от нея
Не знаеш какво искаш
Но имаш идеи
Аз съм различен
При мен всичко е сиво
Наредено отвесно
Тебе пак те има
Пак е само силуета ти
Но светофарната ти поезия
Е заменена от ехото
Но коли и тролеи
Студено е
Като леда, в който живея
Не съм северен
Защото нямам сияние
И не смея
С теб да се надбягвам
Искам само да се посмеем
Заедно без да е нужно да светва зелено
30.05.2006
© Десислав Илиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
много ми хареса, финалът особено.
-
Наистина си написал оригинален стих,
които силно ме впечатли.
Продължавай по същия начин.
Удоволствие е да те чета
-
Браво, Декстър!
Много хубав стих!
Една усмивка и от мен! -
Хубаво е, Декстър!
-
Възхищавам се на изказа и на чувствта ти,момчето ми!
Изпращам ти една усмивка,преди да е светнало-зеленото!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но се плашиш от нея
Не знаеш какво искаш
Но имаш идеи"
За мен е удоволствие да те чета!
Поздрав за прекрасния стих!