7.05.2007 г., 21:02 ч.

Вик 

  Поезия
829 0 2
 

Вик, дълбоко в мен стаен,

вик, откъсващ се в мига,

в който бавно, неусетно

губя своята душа.


Вик, раздиращ тишината,

вик, изпуснат през нощта,

вик, събрал в себе си тъгата,

болката и любовта.


Вик силен с надежда стаена.

Вик, стигащ до чужди луни.

Вик, пропит с болка простена.

Вик, пропит с много мечти.


Вик, обгърнал мойта вселена.

Вик, борещ се с много сълзи.

И с обич, на тебе дарена.

Този вик в мене кънти!

А  може би този вик всъщност си ти!

26.01.2007

© Яни Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??