voda (Елица Ангелова)
582 14033
8.05.2008 г., 6:21 ч.  

Изгрев 

  Поезия » Любовна
731 0 24

...И заваля –
спокойно, като ласка.
Усетих го насън и се събудих.
И всяка капка влизаше в душата ми,
сгрешила снощи  –
като млада блудница.

Говореше дъждът на свой език.
Гадаех и разбирах го без думи.
Усетих, Господ беше ми простил,
спасително въже  за мен бе спуснал.

Изгряваше денят като окъпан.
Небето ми изпращаше усмивка...

Протегнати ръце са всички пътища
и викат ме  във утрото – 
 пречистена.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??