Вик

21.08.2017 г., 15:46 ч.

Поезия » Любовна, Свободен стих

320 1 3

Грешната аз, защото те обичам.

Престъпната аз, на любов сама се осъдих.

Оная суровата, парливата.

Обич ли или самота.

Не съм лъгала, само скрих от тебе обичта.

Оная тръпнещата, изгарящата,

огнена любов, която ме плени.

Млад си ти и не ти е известно

внезапно чувство, непознато, горещо.

А може би те обичам, детето в мене силно ридае,

а мисълта се рее.

Любов силна и изгаряща,

но истинска,

от умора премаляла.

Вик и очакване.

Стон и проплакване.

Аз те чакам, а ти се върни.

Грешната аз, осъдена на бавна смърт.

Оскъден живот,

няма те,

радостта изчезна.

Вик и спомен, надежда, очакване и вяра

и толкова много любов...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

yankova41 (Йонка Янкова)

2017-08-22T17:38:41+03:00

Благодаря ти Влади за коментара
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-08-22T07:47:52+03:00

Благодаря ти Силве за коментара
Plevel (Силвия Илиева)

2017-08-21T23:25:05+03:00

Някъде бях чела, че болката, която изпитваме когато обичаме, се нарича любов. Понякога изглежда непоносима, но така животът ни подготвя за нещо хубаво и разтваря сетивата ни, за да го оценим...
Спокойна нощ!