Всеки миг идва със своето неповторимо дихание,
топло възбудено, или скърцащо в болка кървяща,
преливащо в прелестта на бухнали цветни ухания,
задъхано от изкачване към върховете пламтящи,
занемяло от ужас пред подлост, човешко лицемерие,
спиращо пред блясъка на разкоша, парите, златото,
пред безграничната бедност, липсата на доверие,
залязващите Вяра, Добрина, Любов по земята.
Изплашеното вдишване в мига на раждането
и алчната глътка на живота в последния миг ,
затварят размера къс, или дълъг на битуването -
сърдечно звънтящ в страсти и мечтание вик.
13 10 2017
© Надежда Борисова Всички права запазени