Вик и зов
Задушава ме човешката злоба, задушава ме лицемерието и неискреността, която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам да подредя хората така, че всеки отдалече да разпознае негодника от добрия човек.
Каква пошлост в душите на нечестния и подлия!
Зов към съдбата за помощ! Кой ограбва човешките сърца и ги потопява в мрака?
Защо, господи, така си запазил злобата, че за нея няма почивка?
Викам за помощ, за живот изпълнен с честност и свобода, за живот искрящ от топлина и радост.
А колко ми се иска всичко да блести от чистота и откровение.