26.08.2013 г., 9:02 ч.

Викам те ... 

  Поезия » Любовна
833 0 11

 

 

 

          Викам те ... ехото нанякъде

                                                        се лута

          след мисълта ми, завихрена

                                                  в небето ...

          и се връща уморено, откраднало

                                                         минута

          от забързаното ми, закъсняло

                                                           време.

          И без вест гореща -

                        няма ли да кажеш нещо?

          Толкоз дълго ти мълча,

                                         а аз прегракнах,

          от виковете ми Луната оглуша,

                        като Слънце те очаквах ... 

          Нима така ще се разминем -

          буревестник и вълна насрещна -

                                   ти, която си без име,

          и за тебе "онзи", т.е. аз,

                    търсачът на съкровище

                                                      без глас ?! 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Притихвам с благодарност за отзивите и оценките ви, скъпи приятели Ани, Септ, Естрея, Сан, Иван, Алекс, Ваня, Дани,Ели /eliboto/, Таня, Анастасия, Краси, Плами, Чой, Ели /voda/, Манипулираща, Лили, Ники! Може би вече няма какво да търся - съкровищата са до мен ... Поздрави и светли дни!
  • Това е както с питането да намериш Цариград.Но с викането не всякога е така.Харесах,Валентине!Поздравление!
  • Всяка жена, четейки този стих би изкрещяла:"Аз съм тази, виж ме" )) Страхотно, романтично, с щипка болка и надежда.Благодаря.
  • Докато викаш, тя ще мълчи.
    Ако замлъкнеш, ще те потърси...
  • !!
  • !
    Поздрав!
  • Привет търсачо на съкровища без глас
  • Много ми хареса прочетеното! Поздравления!
  • С Анна! Поздрави за стиха ти!
  • Щом си "онзи", значи тя не е "единствената"...
Предложения
: ??:??