Минава времето ми в тежка самота,

тя пари ме и нощите и дните.

Боли ме и ще го призная аз сега,

отиде си ти без да ме попиташ.

И питам се къде ли аз сгреших,

разминахме се някъде по пътя.

Дилемата до днес не съм решил,

водата чиста как за миг размътих.

А може би ненужно е сега това,

вина да търся там където няма.

Да осъзная трябва просто на мига,

че нямаше тогава как да бъдем двама.

По пътя собствен всеки бе поел,

тече животът и назад не връща.

С теб плувахме в различен вододел,

реалност, но бе празна тази къща.

Сърцето питам как да продължа,

душата за решение аз моля.

И тихичко без звук ще помълча,

ала сълзи напират в мен на воля.

Прокапват от очите бистри с чистота,

сърцето стене в чувства притаено.

С душата тялото ми тихичко крещи,

върни се, любовта е още в мене.

Върни се и прости за всичко ти,

Прости ми и на теб ще е простено!