Веднъж се бяхме сбрали
на една поляна – работници
във Чехия.
И пекохме си нещо
на жарава.
Встрани, строени във редица,
кипариси опираха чела
във небесата.
Сред смях, шеги премина
вечерта,
но вилица една остана
във тревата.
След два-три дни отидох там
и търсих вилица в тревата.
Кипарисите пак развяваха
перчеми в небесата.
А вилицата беше нейде
из тревата.
Навред нощта се спускаше
и птици по клонаци спяха.
30. юни 2008 г.
гр. Прага
© Лъчезар Цонев Всички права запазени