Вина и вино…когато сърцето ми спи
Лепне грехът върху устните слепнали –
с вино преглъщам вината!
„Сонет за вино и вина”- Даниела Йорданова
Моята стая, усърдна ненужно,
с мене овцете брои пак, не спи.
Сенки преплитат в нощта теменужна
вън пред дома ни добрите липи.
Стадо след стадо изпращаме двете
в звездната пасбищна дрезгавина.
С хапче за сън – пак очите ми светят –
тъжни луни сред небе от вина.
Синкав, таванът луните изпива,
сипе вината сол в сухата жар.
В транс полунощен душата прелива
с вино и огън забравен олтар.
Давя вината във виното пивко.
Сенки преплитат в мен тъжни липи.
Нека умът ми брои без почивка,
щом позволил е сърцето да спи.
© Венета Всички права запазени