28.10.2015 г., 16:36 ч.

Вина, изчезни! 

  Поезия » Любовна
572 0 8

Конкретна си,  конкретна, като сън,

след който се събуждам уморена,

като заседнал ток във калдъръм,

като огромен тромб пълзящ по вена.

 

Защо ли някак си ме припозна

и се промъкна в мислите ми трайно?

Не те желая!

Чудя се, вина,

как да те скрия на место потайно.

Да те затрупам с цъфнал розов цвят.

Да ми е ведро.

Хич да не ми пука.

Да бъда луда, луда с автомат.

И да си газя без проблеми лука.

 

Обаче си реална, като нож

разцепил белоснежната хартия

и като спомен за любовна нощ,

в която двама,  уж че, мента пият.

 

Валентина Йосифова

19.09.2015 г.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??