Винаги си ми разпалвал кладата.
Винаги си бил в душата ми отрова.
Винаги си ми рушал блокадата,
за да можеш да я сътвориш отново.
Винаги съм ти носила раните,
лазейки с теб по дъното.
Винаги съм ти държала дланите,
с тебе влизах в Отвъдното.
Винаги съм преживявала
всичките ти срещи и раздели.
Винаги съм премълчавала
бурите, душата ми обзели.
Винаги ще търся тебе в другите.
Винаги ще им крадеш от обичта ми.
Винаги ще бъда другаде,
ще деля сърцето от плътта ми.
Винаги от мене ще си тръгваш.
Винаги отново ще се връщаш.
Даже и сърцето ти ми да изтръгнеш -
твоето сърце е мойто "вкъщи"!
© Ира Милова Всички права запазени