ВИНАГИ ЧУЖДА
Обичам единствено тебе,
владееш ти ум и мечти,
тъй както е въздух потребен,
така си ми нужна и ти!
Очите ти топли лъчи са,
косите – на ангел коси!...
Небето защо ме ориса –
ти винаги чужда да си?!
Животът така ще премине –
без обич, със сухи сълзи.
Копнежът ми беше невинен…
В душата тъмата пълзи.
Сърцето не ще се спаси! –
Ти винаги чужда ще си…
© Раммадан Л.К. Всички права запазени