Какво си ти? Кажи?
Силата, която ме крепи?
В сърцето ми се взираш
и мен винаги разбираш.
Щом обземе ме самота,
аз ти викам Ела,
с прегръдка топла да ме сгрееш,
с усмивка нежна ми се смееш.
Нима това е любовта
и за мене е дошла?
Мила, нежна и добра да ме направи тя.
© Сия Банкина Всички права запазени