Винаги ли спя наяве,
или някога се пробуждам –
не знам.
Знам, че все наранявам
и никога не ме е срам.
Знам, че все побеждавам
и продължавам натам.
Знам, че все омърсявам
и не искам да знам.
Винаги ли спя наяве,
или някога се пробуждам –
не знам.
Знам, че боли,
когато все наранявам,
знам…
Но дори когато
болката пробие съня,
аз пак знам,
че спя –
когато вие деня.
Само понякога,
рядко,
когато се сипе нощта –
аз се събуждам
сладко –
за болките да платя.
© Габриела Цанева Всички права запазени