Един ден всичко ще е минало
и любовта ни ще е само спомен
с тъга за времето отминало,
когато те открих в света огромен...
Не беше първата любов,
но може би си ми последната.
Не бях за тебе благослов,
но може би ти бях "потребната"...
Не знаех как да те наричам -
мечта красива, радост и вълнение,
но винаги ще те обичам -
ти си неспирно вдъхновение...
Не бяхме истински докрай -
жадувахме за нещо повече...
Искахме приказка безкрай -
а се изгубихме във времето...
Един ден всичко ще е минало,
и ние може би ще сме различни...
светът край нас ще се е променил,
но теб аз винаги ще те обичам...
© Ани Атанасова Всички права запазени